1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Днешната актуалност на манастирската кухня

12 октомври 2007

Монасите са се хранили в съответствия с най-модерните изисквания на диетологията

https://p.dw.com/p/BqUM
Снимка: Cranach I

Както се оказва – старите знания днес са по-актуални от всякога, и от миналото могат да се възприемат редица полезни съвети – включително за поддържането на доброто здравословно състояние чрез практиките на манастирската кухня от Средновековието. Още тогава монасите са знаели, например, че при използването на правилните храни не само могат да се избегнат заболяванията, но така може да се постигне и лечебен ефект. Много от техните поуки се потвърждават днес от най-модерните изводи на съвременната диетология.

Независимо дали диабет, подагра или високо кръвно налягане – много от цивилизационните болести често са обусловени от начина на хранене. Поради невлагането на мисъл или липсата на време все повече хора ядат твърде много, твърде мазни храни и бързайки трескаво. Последствията – телесни неразположения. На които се оказва противодействие с медикаменти, чиито странични ефекти водят до следващи неразположения. Направо дяволски кръг.

Именно в това отношение би могла да помогне традиционната манастирска кухня – тъй като тя третира храносмилането като най-важният процес, протичащ в тялото, респективно ключът за здравето и благоразположението е в храненето. Корените на манастирските лечебни методи са още в античността, когато още през 460-та година преди Христа Хипократ заявява “Храните са лекарство и лекарството е храна”. Пак с Хипократ, вероятно, е свързан и основният принцип на манастирските лечебни методи – съгласно който всяка от четирите телесни течности кръв, жълт жлъчен сок, черен жлъчен сок и слуз се свързва с някой от четирите основни елемента – въздух, огън, земя и вода. По същия начин се делят свойствата на храните като затоплящи, охлаждащи, овлажняващи или изсушаващи. Болестите означават неравновесие при течностите в тялото, което би могло да се възстанови чрез правилното хранене. По този начин основната идея на манастирското лечение кореспондира с китайската медицина и с аюрведа – традиционното индийско лечение.

Върховната цел на манастирските лечебни методи е поддържането на хората здрави. Едва на второ място става дума за лечението на хората чрез определени храни. “Пикът” на манастирското лечение е през Средновековието – когато манастирите са убежище за античните лечителски знания. Най-вече между 8 и 13 век монасите се смятат за пазители на науката. Те имат за задача да събират знанията, да ти съхраняват и да ги разпространяват. Грижейки се за болните и слабите, те имат възможността и за приложението на знанията на практика. Тъй като манастирите поемат и ръководството на лечебни заведения, и който се е разболявал, е търсил помощ при тях.

Днес поуките на манастирското лечение са по-актуални отвсякога, тъй като модерните принципи на хранене отговарят в голяма степен на това, което се е приготовлявало в манастирските кухни още през Средновековието. В името на своята независимост и самостойност монасите отглеждат почти всичко сами. Затова и на масата им има изключително сезонни и местни плодове и зеленчуци. Основните продукти – зърнените храни, се смилат точно така, както днес се правят пълнозърнестите изделия. Месо има много рядко, при това предимно риби или птици. Месото на четириногите е отредено само за болните и слабите.

В много от манастирите се отглеждат млекодайни животни – за правенето на сирене. Днес се знае, че сиренето представлява най-добрият начин за извличането на калция от млякото. Сладости има само по празниците. И модерната наука за храненето препоръчва основната част от храненето да се състои от зърнени храни и пресни плодове и зеленчуци. Червеното месо, продуктите от бяло брашно и сладостите най-добре да се избягват. Който се придържа към тези изисквания, определено би могъл да предотврати наднорменото си тегло с произтичащите от него заболявания.

Но – в крайна сметка не всичко зависи от правилното хранене. В много по-голяма степен манастирските методи на лечение се отнасят към човека като цяло. И неговият начин на живот, и условията, при които живее, трябва да бъдат в хармония. Част от която е балансът между работата и почивката, умереното движение и достатъчния сън.

Значение има и това как и кога се яде. Монасите и монахините в манастирите си оставят много време за ядене. Те се хранят спокойно и спират с яденето, когато се усещат сити. Освен това винаги вечерят рано и избягват суровите храни в по-късните часове. Тъй като колкото по-късно е вечерята, толкова по-трудно би могла да се усвои храната. В резултат – нарушения на съня и болки в корема.

Продължаваме по темата за правилното хранене. Което не е толкова лесно – чрез храната всеки ден на тялото трябва да се предоставя достатъчно количество от важните за живота витамини и минерали, за да функционира безпроблемно обмяната на веществата. Но ние изобщо не виждаме какво количество от тези малки, невидим с просто око части от хранителните продукти приемаме. И откъде бихме могли да знаем дали предлагаме на тялото си всичко, от което то се нуждае, за да се чувства добре?

“Латентният, т.е. подсъзнателният дефицит на биофактори не би могъл да се забележи веднага на базата на еднозначни признаци, затова и често остава неидетифициран” – предупреждават от Дружеството за изследване на биофакторите. Като именно недостатъчното обезпечаване на нужните биофактори за продължителен период от време би могло да доведе до сериозни нарушения на здравето, включително до хронични дегенеративни страдания като сърдечните заболявания, диабета, деменцията и остеопорозата. За да може по-добре да се оцени личният риск от допускането на дефицити в това отношение, и своевременно да се противодейства, е разработен сега специален тест. Който анализира не само поведението при хранене, но отчита и личните условия на живот, заболяванията или медикаментите, които увеличават потребността от биофактори. Оттам нататък се изготвя индивидуален рисков профил за възможните дефицити от вещества, със съответните съвети как да се противодейства.

И накрая – данни от изследване на британски лекари доказват, че гледането на дузпи по телевизията увеличава риска от сърдечен инфаркт. “Най-напред спортното събитие предизвиква положителен стрес. Едва при надхвърлянето на нормалните мащаби, което се случва при дузпите, може да се създадат проблеми за здравето” – обяснява Матиас Гешке, експерт от Здравната техническа каса. Учените са установили, че след всяка дузпа с инфракт в болницата пристигат повече пациенти с инфаркт, отколкото обичайно. Общо в Германия към 300 хиляди инфаркта се предизвикват от твърде много стрес. Същевременно експертите посочват, че рискът би могъл да се намали със съвсем елементарни мерки на противодействие. Положителна роля могат да изиграят вътрешните монолози, освен това – ако се отпусне напрежението чрез удряне с юмрук по масата, например. Още една идея – да се отвлича вниманието с целенасочени дейности, върху които човек се концентрира изцяло, и които позволяват да се забрави напрегнатата ситуация. Като например да се пусне скарата в полувремето.