Алтернативната история – сираче с три мащехи

Публикувам пълния текст на моята обзорна статия за алтернативната история, която за пръв път се появи в сп. „Тера Фантастика“, бр. 2 от 1999 год, в рубрика Фантастология.

* * *

Алтернативната история – сираче с три мащехи

Валентин Иванов 1

1 Наш кореспондент в Аризона.

Алтернативната история изследва нереализираните възможности на миналото и се концентрира върху предполагаемите последици от едно или повече исторически събития, които биха могли да протекат по различен начин. Понякога промяната се дължи на пътуване във времето, понякога авторът постулира, че определено историческо лице е взело друго решение, или дори причината за отклонението изобщо не се споменава. Произведенията от жанра на алтернативната история се открояват с интереса към отражението на тези изменения върху историческия процес, със стремеж към достоверно следване на логиката на историята и е вътрешна непротиворечивост. Разбира се, това обикновено се постига в много малко творби – само най-добрите. Както казва Уил Шатърли, няма правилни алтернативни истории, има само вероятни.
Въпреки многобройните опити, главно в Интернет, не съществува общоприета дефиниция за жанра. Най-общо алтернативната история описва свят, който до определен момент има история, идентична с нашия. Този момент трябва да предхожда написването на произведението. Алтернативната история трябва да се разграничава от паралелната история, в която няма общ етап, секретната или ретроспективната история.
Жанрът черпи от три извора – историческата литература, съвременния роман и, разбира се, научната фантастика. От една страна такова многообразие обогатява, а от друга размива границите на алтернативната история. Понякога до такава степен, че тя става неразпознаваема. До неотдавна много малко книги имаха на корицата си думите “алтернативна история”. Едва напоследък издателство DelReу започна тази практика. В която и да е книжарница повечето книги от този вид могат да се намерят на щандовете за фантастика (Voyagе от Стивън Бакстър, Кеllу Соuntrу от Бъртрам Чандлър, Island in the Sea of Time от С. М. Стърлинг). Има и книги, които стоят на полиците със съвременни романи, най-често до трилърите (Faterland от Робърт Харис, SS-GB от Лен Дейтън). Не на последно място алтернативната история може да се открие и сред историческите книги (For Want of a Nail от Робърт Соубъл), където тя обикновено има формата на научно съчинение. До голяма степен мястото е определено от жанровата принадлежност на автора. Едно откровение на Хари Търтълдав: “Писателите-фантасти я пишат (алтернативната история – б.а.). Тя използва силно научно-фантастична техника: промяна на едно нещо и екстраполиране оттам нататък.”
Трудно е да се каже кога е написано първото произведение в жанра. За палмата на първенството претендира дори Тит Ливий, който през I век от н.е. написва “Аb urbe condita”, в която Александър Велики живее достатъчно дълго, за да се обърне на запад, атакувайки Римската империя. Първият роман принадлежи на перото на Бенджамин Дизраели – “Тhe Wondrous Таle of Аlrоу” – и датира от 1833 г. В него Алрой, еврейски псевдомесия от XII век, постига много по-голяма популярност, отколкото в действителност. Първият алтернативен къс разказ, “P’s Соггеsроndenсе”, е написан през 1845 г. от Натапиел Хоторп и изследва вариации на различни събития, свързани с политиката и литературата от годините непосредствено преди това.
От по-късните предшественици на жанра внимание заслужава “Sidewise in Тimе” от Мъри Лейнстър, публикуван през 1934 г., където за пръв път различни реалности си взаимодействат. В романа “Lest Darkness Fall” от 1949 г. Л. Спрег деКамп пренася наш съвременник във времето на император Юстиниан, за да въведе в Римската империя модерна индустрия и икономика, предотвратявайки застоя на средновековието. Уорд Мур в своята книга “Bring the Jubilее” от 1953 г. ни запознава с един мрачен свят, където южните щати са спечелили гражданската война и Съединените Щати са бедна развиваща се страна, съществуваща в сянката на мощната Конфедерация и на Германския Съюз.
Връзката на алтернативната история с историческия роман е несъмнена. Дори моментът на разделяне с реалната действителност да е в близкото минало, писането на алтернативна история предполага добро познаване на събитията, значително изследване на икономическата, политическата, технологическата и културната действителност от периода, непосредствено предхождащ точката на отклонение. Самият избор на точка на отклонение обикновено не е случаен. Наистина, в историята има много събития, където нейната по-нататъшна посока е определена в резултат на избор между две или повече почти равновероятни възможности. Например прословутата загуба на заповедите на генерал Лий дава основа за една от последните поредици на американския писател Хари Търтълдав. Началото на първата книга, наречена “Ноw Few Remain”, датира от 1881 г. в свят, където американската гражданска война е известна като Войната на Отделянето, защото е завършила с победа на бунтовните южни щати. Америка е разделена на две и в Конфедерацията все още има робство. През 1881 г. южните щати купуват от мексиканската империя две северни провинции, което става повод за втора гражданска война. Във втория том, “Тhe American Front”, повече от тридесет години по-късно, когато Първата световна война започва, южняците се съюзяват с Англия и Франция, а северът – с Германия. Mного от героите в поредицата са реално съществуващи исторически личности: генералите Кастър, Джексън и Джеб Стюарт, младият Теодор Рузвелт и възрастният експрезидент Линкълн. Поредицата въвежда читателя в сложна плетеница от политически и психологически конфликти, от които се ражда един свят, много различен от нашия. Една малка промяна, като намирането на изгубените заповеди, е като камъче, хвърлено във водата – то самото създава вълни, а и всяка пръска също създава свои вълнички. Например през 80-те години на миналия век военната технология вече е достатъчно развита, така че бойните действия се водят в стила на Първата световна война. Реално през годините преди 1912-а не е имало големи военни кoнфликти, в които новата тактика и стратегия да бъдат изпробвани. Така Втората гражданска война се превръща в същото, което Гражданската война в Испания беше за Втората световна война. Несъмнено това ще доведе до разлика в мисленето на военните експерти, в развитието на военната технология, което ще се отрази и в цивилния живот. Тази промяна наподобява тихите ходове в шахмата и точно нейното схващане демонстрира същността на добрата алтернативна история. Неслучайно Хари Търтьлдав има докторат по история и е специализирал върху Византия. Явно разбирането на историческия процес е универсално.
Със сигурност през последните години Хари Търтьлдав се утвърди като един от най-продуктивните, ако не и като един от най-добрите писатели в жанра. В неговата поредица “Worldwar”, която се планира в завършен вид да наброява седем тома, в разгара на Втората световна война се намесва нова сила. Нашествие на космическа цивилизация поставя край на света такъв, какъвто го познаваме, и налага създаването на нови и неочаквани съюзи, необходими за оцеляването на човечеството. Романите предлагат сложна многосюжетна и многопланова картина, раздвижена с цяла кохорта от герои, както хора, така и пришълци. Често пришълците са по-интересните. Поредицата представя сблъсък на две много различни култури – тази на пришълците, стара и свръхстабилна, и нашата – динамична и допълнително оптимизирана, за да посрещне необходимостите на световната война. За съжаление Търтълдав разочарова с ред изкуствени предположения, необходими да изравнят поне в известна степен шансовете на човечеството и много по-високата технология на извънземните, както и с многократните повторения на очевидни неща. Въпреки привидната си сложност поредицата е доста елементарно четиво с известна информативна стойност за събитията от първата фаза на Втората световна война.
Нед Кели е ирландец по произход, живял е в Австралия и се е прочул с легендарните си обири. Освен това Нед Кели е притежавал природна интелигентност, развито въображение и може би заложби да се превърне в австралийски Вашингтон. Това е предположението, около което австралийският писател Бъртрам Чапдлър изгражда романа си “Кеllу Соuntrу”. Историята неведнъж е показвала, че границата между разбойник и революционер може да бъде преминавана и в двете посоки. Истинският Кели започва пътя си някъде по средата между двете и до голяма степен съдбата му е предопределена от обстоятелствата, които го тласкат в едната или другата посока. Чапдлър добавя към характера на Кели няколко липсващи черти чрез образа на една реално несъществувала германска емигрантка. Еt Violа, в света освен Съединените Щати има и втори мощен център на парламентарна демокрация. Както се оказва, конкуренцията между тях не довежда до нищо добро и дори след войната във Виетнам се стига до размяна на ядрени удари помежду им, но самата идея заслужава внимание с потенциалните си възможности.
Известният писател-фантаст Л. Е. Модесит-младши също опитва перото си в жанра на алтернативната история в “Оf Tangible Ghosts”. Тук хипотезата всъщност има различен характер – с какво би се различавал светът, ако призраците наистина съществуваха? И читателят наистина се сблъсква с призраци в тая книга – част от тях са недосегаеми, метафизични. Но има и други призраци, напълно реални и несравнимо по-опасни, които са общи между нашия свят и света на книгата – призраци на плаща и кинжала, които винаги живеят в полумрака на историята. Модесит описва свят, в който Холандия, а не Англия, заселва новия свят, и където призраците и живите са обвързани в сложни взаимоотношения. Главният герой, пенсиониран колумбийски разузнавач и понастоящем професор в малък университет на север от столицата, е въвлечен в борбата между независимите вече холандски колонии и тоталитарната Австроунгарска империя. Макар това да е един много различен свят, внимателният читател може да долови познатата мозайка на събитията около началото на Втората световна война. Наред с “Тhе Маn in the High Саstle” (“Хюго” за 1963 г.) на Филип Дик това е един от най-добре написаните романи в жанра. Като повечето продължения, и втората книга от поредицата, озаглавена “Тhе Ghost of the Revelator”, разочарова.
За разлика от Модесит повечето писатели държат да не се отклоняват твърде много от действителността, защото именно неслучайната прилика с реално съществуващи лица и събития е интересна и дава уникална възможност за създаване на исторически експеримент. Робърт Соубъл е подходящ пример за това. “For Want оf a Nail” има вид на учебник по история. Какво би станало, ако американската революция не бе успяла и колониите продължаваха да бъдат част от Британската империя? На по-дълбоко ниво книгата поставя въпроса какъв би бил светът без либерално-демократичната традиция, създадена в Съединените Щати преди двеста години. Според автора една реалност, доминирана от по-консервативна промонархическа философия, е по-стабилна от нашата. Безспорно това е една от най-добре развитите алтернативни истории, с таблици за житния добив и числеността на населението, с биографии на политически лидери и карти на държавите.
Със своя псевдодокументален характер книгата на Соубъл е типичен представител на редица подобни съчинения, сред които и известният сборник “If it Had Нарреned Оtherwise. Lapses into Imaginary Нistoгу”, от 1931 г. Редакторът Джей Си Скуайър кани ред известни личности от това време да напишат есета на теми като победа на маврите в Испания и на Наполеон при Ватерло. Сред авторите е и самият Уинстън Чърчил, който по това време се е занимавал с журналистика. В неговото есе “If Lее Наd Not Won thе Ваttlе оf Gettisburg”, генерал Лий освобождава робите и Британия признава южняшката Конфедерация на Съединените Щати. Много военни списания публикуват на страниците си подобни статии, свързани с вариации на различни сражения, но обикновено оценката на последствията е ограничена до няколко параграфа или дори напълно е оставена на читателското въображение.
Съвременните политици не са лишени от амбиции в алтернативната история. Нют Гингрич, бивш професор по социология в Университета в Литъл Рок, Арканзас, и бивш лидер на републиканската партия в Конгреса, в съавторство с “наемния” писател-фантаст Уилям Р. Форсчън издаде през 1995 г. романа “1945”. Единственото достойнство на книгата, която се чете като военен репортаж, е, че изразява с успех ултраконсервативните виждания на автора си. Една година по-късно издателството се отказа от планираното продължение “Fortress Еuгора”.
Моментът на отклонение от реалната история обикновено е някъде в сравнително близкото минало. Това позволява на авторите да направят повече паралели с истинските събития, но също така и ограничава промените, които могат да внесат. Интересно отклонение от това правило е романът на Хари Търтълдав “А World of Difference”, където промяната е въведена в момента на формирането на Слънчевата система. Планетата Марс е малко по-масивна, което й позволява да поддържа по-дебела атмосфера. Това не се отразява по никакъв начин върху хода на човешката история до 1975 г., когато спускаемият апарат на сондата Викинг-1 е разрушен от живо същество, използващо инструмент. Надпреварата във въоръжаването продължава в Космоса, Горбачов е свален в резултат на преврат и към Марс едновременно политат американски и съветски космически кораби в стремеж да установят контакт с марсианските жители. За съжаление Тьртълдав не успява да оползотвори достатъчно добре тази интересна идея и твърде често сюжетът попада в познатите шаблони от времето на студената война.
Преди 65 милиона години е времето на динозаврите. За щастие на човечеството те не успяват да се приспособят към промените в климата. Тук поставя своето “ако” Хари Харисън. В неговата трилогия “Eden” динозаврите не само се приспособяват, но развиват интелект и милиони години по-късно се сблъскват с хората. Отклонението тук е в далечната праисторическа епоха, така че в книгите няма герои с познати имена, но обществото, доминирано от биологична мотивация, предлага питателна храна за мисълта.
Стивън Бакстър е на противоположния край на спектъра. Във “Vоуаgе” Джон Ф. Кенеди е тежко ранен по време на атентата през 1963 г., но оцелява, за да види кацането на Луната. По-късно американската космическа програма е поставена пред дилемата совалка или полет към Марс. Подтикната от голямата публична подкрепа за лунната програма, администрацията на Никсън избира червената планета. Книгата има характер на романизирана биография, така типична за Съединените Щати, на първия човек, стъпил на Марс – американската астронавтка Натали Йорк. Бакстър, който по професия е инженер, е извършил истински подвиг, стремейки се да придаде максимална достоверност едновременно на техническите детайли и на задкулисните политически процеси. За съжаление това не се е отразило добре на четивността на романа, който на много места звучи твърде сухо.
Много по-добър анализ на последиците от ранна научно-техническа революция прави бащата на киберпънка Уилям Гибсън в сьавторство с Брус Стърлинг. В романа си “Тhе Differenепсе Еnginе” те създават комплексен свят, в който Байрон и Индустриалната радикална партия управляват Великобритания и информационният век идва заедно с парните изчислителни машини на Чарлз Бабидж. Джон Кийтс е не друго, а компютърен хакер и очевидно в това също се крие поезия. Обаче зад привидните заигравания с парадоксите на променената история прозира темата за отчуждението като главна болест на компютърната култура. Това е една от добре написаните алтернативни истории, с многоизмерни характери и добре обмислен сюжет. Авторите отделят похвално внимание на детайлите.
Част от алтернативната история е написана като резултат от повече или по-малко прикритото желание да се пришпори техническият прогрес. И ако във ” Vоуаgе” Стивън Бакстьр жертва космическата совалка в името на марсианската програма, авторите на “Тhe Radium Leagueе” (http://www.primenet.com/ ~dhuffman/index.htm) почти насилствено принуждават Никола Тесла да направи за около двадесет години самостоятелно почти всички велики научно-технически открития на двадесети век. Подобен уклон е присъщ най-вече на някои от популярните в Интернет любителски страници, каквато е тази. Значителна част от страницата е посветена на развитието на технологията, което до голяма степен измества фокуса от логиката на историческия процес.
Друга крайност, неведнъж демонстрирана в жанра, е прикриването в една или друга степен на всякакъв национализъм или реваншизъм зад маската на алтернативна история, като се започне от Република Тексас или независима Калифорния и се стигне до великата Македонска и Френска империи.
Алтернативната история съзнателно е създавана като такава. Това поставя извън жанра много произведения, които са предсказвали по един или друг начин събития от бъдещето, каквито са например много от романите на Робърт Хайнлайн и Айзък Азимов, или дори единственият фантастичен разказ на Иван Вазов, озаглавен “Последният ден на XX век”. Известно време след написването им събитията в тях се, превръщат в минало за читателя. Такава ретроактивна история не бива да се причислява към жанра, защото в повечето случаи тя е създавана със стремеж да се предскаже бъдещето, а не да се направи литературно-исторически социален експеримент.
Тематичното разнообразие в алтернативната история е огромно. Ред антологии под редакцията на Майк Резник се опитват да обединят произведения, посветени на едни и същи хора и събития. Неуспелият второкласен актьор Джак Кенеди съживява кариерата си с ролята на капитан Кърк в разказа “ТЬе Кеnnedу Еntrprisе” от Дейвид Джеролд в сборника “Alternate Kennedis”. Лорънс Арабски, известен най-вече от едноименния филм, приема исляма и поставя началото на свещена война в “Jihad” от Мерседес Леки в сборника “Alternate Warriors”. За периода между 1992 и 1997 г. Майк Резник беше редактор на общо осем подобни антологии, сред които “Alternative Оutlaws”, “Alternativе Ргеsidets”, “Alternativе Тyrants”.
Алтернативната история не подминава и малкия екран. “Sliders” е телевизионен сериал, появил се за пръв път на станциите на Fox Networк през март 1995 г. След три не особено успешни сезона той беше прекъснат и подновен през 1998 г. на SciFi Channel за поне още един сезон. Във всеки епизод група от пътешественици начело с аспиранта по физика Куин Малъри посещава различна реалност – светове, в които Великобритания все още управлява американските колонии, САЩ е самостоятелна монархия, адвокатите са по-скоро наемни убийци, гениите са любимци на публиката вместо атлетите, динозаврите не са изчезнали или дори ледниковата епоха продължава до наши дни. Спътниците на Куин се сменят в зависимост от договорите на актьорите. Сериалът дебютира с участието на известния британски актьор Джон Рис-Дейвис (“Индиана Джоунс и Последният кръстоносен поход”), който по-късно се отказа от участие, недоволен от качеството на предлаганите сценарии. Четиридесет и пет минутните серии не позволяват задълбочено изследване на последиците от промените в историята и създателите на сериала често се увличат по повърхностни ефекти.
С развитието на Интернет в последните години много любители получиха възможността да предлагат своите идеи на вниманието на широк читателски кръг, често преминаващ не само националните граници, но и границите на континентите. Заслужават внимание фензинът “Роint of Divergenсе” (httр://www.marmotgraphics.com/роd/) и подробната библиография на алтернативната история “Uhroniа” (httр:// http://www.skatecity.соm/аh/), поддържана от Робърт Шмунк. Последната обхваща стотици автори и оттам не е трудно да се види кои са любимите точки за промяна на историята. За почти всяко второ произведение това е Втората световна война, а за всяко пето – Американската гражданска война. Тази статистика е направена от Ивлин К. Лийпър.
Започвайки от 1995 г., на най-добрите творби в жанра се присъжда наградата “Sidewise Award”. Тя е назована така на името на разказа “Sidewise in Тimе” от Мъри Лейнстър и се дава отделно за кратка и дълга форма, с дължина съответно под и над 60 хиляди думи. Награда за специални достижения може да бъде присъдена за произведения, публикувани преди 1995 г. Досегашните лауреати са:
1998
– Дълга форма: Стивън Фрай, “Making History”, Hutchinson (1996) и Random House (1998)
– Кратка форма: Йън Р. Маклауд, “The Summer Isles”, в Asimov’s (окт./ноем. 1998) (Разказът е достъпен в Интернет на http://www.asimovs.com/hugos/summer.html)
1997
– Специални достижения: Робърт Соубъл, “For Want of a Nail… If Burgoyne Had Won At Saratoga” (1972)
– Дълга форма: Хари Търтълдав, “How Few Remain”, Ballantine/Del Rey (1997)
– Кратка форма: Уилям Сандърс, “The Undiscovered”, Asimov’s (март 1997)
1996
– Дълга форма: Стивън Бакстър, “Voyage”, Harpercollins UK (1996)
– Кратка форма: Уолтър Джон Уйлямс, “Foreign Devils”, Asimov’s (януари 1996)
1995
– Специални достижения: Л. Спрег де Камп, “Lest Darkness Fall” (1939), “The Wheels of If” (1940), “A Gun for Aristotle” (1958)
– Дълга форма: Пол Дж. Макоули, “Pasquale’s Angel”, Morrow/Avonova (1995)
– Кратка форма: Стивън Бакстър, “Brigantia’s Angels”, Interzone #91 (януари 1995)

България не се среща често в алтернативната история въпреки интересните възможности, които предлага нашето минало. Единственото произведение, специално посветено на нашата история, е “Islands in the Sеа” от Хари Търтълдав, в което Константинопол и Византийската империя падат под натиска на настъпващите турци още в началото на осми век. Скоро след това българският хан поканва мюсюлмански и християнски свещеници на диспут, изходът от който трябва да реши коя религия да бъде приета. И ако в реалната история решението е предопределено от силата на византийските легиони край южната граница, сега там са войските на друга сила.
Името на България може да бъде открито и на няколко места в поредицата “Аgent of Byzantium” от същия автор. Как би се променил светът, ако Мохамед беше приел християнството? Авторът щедро използва дълбоките си познания по история на Византия, но разказите са далеч от запомнящи се.
България се споменава и в есето на Уилям Джаксън “Тhrought the Soft Undrbellу”, публикувано в сборника “Тhе Нitler Орtions: Аlternatе Decisions of World WагII”, редактиран от Кенет Максий. Авторът изследва възможността съюзниците да дебаркират на Балканския полуостров вместо в Нормандия, защитавайки тезата, че подобно решение би довело до приключване на военните действия на европейския театър още преди края на 1944 г.
Няколко известни произведения от жанра на алтернативната история са познати на българския читател. “Тhе Маn in the High Саstlе” от Филип Дик (“Човекът във високия замък”, Бард, 1993) е сред най-добрите в жанра. В “Еоn” от Грег Беър (“Еон”, Бард, 1995 г.) алтернативно-исто-рическият елемент е засегнат минимално едва в самия край. “Faterland” от Робърт Харис (“Фатерланд”, Обсидиан, 1993 г.) по същество е трилър, описващ свят, където Германия побеждава във Втората световна война и американска журналистка и немски криминален полицай през 1964 г. разкриват двадесетгодишна конспирация за решаване на еврейския въпрос. Книгата е толкова успешен бестселър, че през 1994 г. кабелният телевизионен канал НВО прави едноименен телевизионен филм, който далеч не се доближава до идеите на оригинала.
До българския читател в ограничени количества са достигнали и ред руски произведения от жанра, сред които се отличават “Река Хронос” от Кир Буличов и “Иное небо” от Андрей Лазарчук.
Чрез сливане на няколко жанра алтернативната история предлага уникална възможност за синтез на съвсем нов подход за преосмисляне на миналото и бъдещето. Тя се доближава най-плътно до социалния експеримент, без постигането на новото знание за природата на човешките взаимоотношения да се измерва с милиони жертви.

Приложение: Кратка биография, подбрана от Ивлин К. Лийпър (http://www.geocities.com/Athens/4824/ah101.htm)
Класика:
де Камп, Л. Спрег, Least Darkness Fall (1949)
Дейтън. Лен, SS-GB: Nazi-Occupied Britain: 1941 (1972)
Дик, Филип К., The Man in the High Castle (1962)
Гарет, Рандъл, Murger and Magic, Too Many Magicians и Lord Darcy Investigates (1965 и по-късно)
Джоунс, Дъглас К., The Court-Martial of George Armstrong Custer (1976)
Кантор, Маккинли, If the South Had Won the Civil War (1961)
Лоумър, Кийт, Worlds of the Imperium (1962)
Мур, Уорд, Bring the Jubilee (1953)
Пайпътр, Х. Бийм, Lord Kalvan of Otherwhen (1964)
Робъртс, Кийт, Pavane (1968)
Соубъл, Робърт, For Want of a Nail…; If Burgoyne Had Won at Saratoga (1973)
Съвременни произведения:
Еймис, Кингсли, The Alteration (1976, Великобритания)
Бакстър, Стивън, Voyage (1996)
Кард, Орсън Скот, поредица Tales of Alvin Maker (от 1987 и продължава)
Делкорт, Питър, Time on My Hands (1997)
Драйфус, Ричард и Хари Търтълдав, The Two Georger (1996)
Еванс, Кристофър, Aztec Century (1993, Великобритания)
Фрай, Стивън, Making History (1996)
Гарфънкъл, Ричард, Celestial Matters: A Novel of Alternate Science (1996)
Харис, Робърт, Fatherland (1992)
Харисън, Хари, Stars and Stripes Forever (1998)
Харисън, Хари и Джон Холм, трилогия The Hammer and the Cross (1993-1996)
Кийс, Дж. Грегъри, Newton’s Cannon (1998)
Лаувиш, Саймън, The Resurrections (1992)
Макоули, Пол Дж., Pasquale’s Angel (1994)
Нюман, Ким, Anno Drakula (1992) и The Bloody Red Baron (1995)
Стийл, Алън, Rude Astronauts (1992)
Стърлинг, С. М., Island in the Sea of Time (1998)
Суонъик, Майкъл, Jack Faust (1997)
Търтълдав, Хари, The Guns of the South: A Novel of the Civil War (1992)
Търтълдав, Хари, How Few Remain (1997)
Търтълдав, Хари, тетралогия Worldwar (1994-1996)
Уилсън, Робърт Чарлс, Darwiniа (1998)
Уилсън, Робърт Чарлс, Mysterium (1995, Великобритания)
Антологии:
Бенфорд, Грегъри и Мартин Х. Грийнбърг (редактори), Hitler Victorious: Eleven Stories of the German Victory in World War II (1986)
Бенфорд, Грегъри и Мартин Х. Грийнбърг (редактори), тетралогия What Might Have Been (1989-1992)
Дозоа, Гарднър и Стенлъ Шмит (редактори), Roads Not Taken (1998)
Мартин Х. Грийнбърг (редактор), The Way It Wasn’t: Great Storie of Alternate History (1996, Великобритания)
Резник, Майк (редактор), Alternate Kennedys (1992)
Резник, Майк (редактор), Alternate Presidents (1992)
Критика и изследвания за алтернативната история:
Най-доброто е Alternative Histories: Eleven Stories of the Worlds As It Might Have Been (Garland, 1986) на Чарлс Г. Уоуф и Мартин Х. Грийнбърг
Докторска дисертация на Ед Макнайт (University of North Carolina, Cahpel Hill, 1994) Alternative History: The Development оf a Literary Genre е достъпна от UMI Dissertation Services като пореден номер 9508228
Ако можете да четете на немски, дисертацията на Йорг Хелбиг (Freie Universitate Berlin, 1987) е публикувана като книга (Der Parahistorische Roman. Ein Literarhistorischer Und Gattungstypologischer Beitrag Zur Allotopieforschung) и фокусира върху два основни типа алтернативна история: интелектуално изследване и фантастична алегория
Има също If It Had Happened Otherwise: Lapses into Imaginary History (Longmans, Green, 1931; exp. Sidgwick & Jackson, 1972; St. Martin’s, 1974) на Джей Си Скуайър; прераб. като If: Or, History Rewritten (Viking, 1931; Kennikat, 1964)

Между другото…
Алтернативни новини от последния час

„Линкълн съставя кабинет! За пръв път премиер-министър от колониите.“
„Германски парашутисти забелязани в предградията на Сидни. Премиерът Чърчил призовава към бдителност.“
„Маршал Де Гол не се отказва от спорните територии по руско-луизианската граница.“
„Свети Георги“ каца на Луната! Първите думи на ротмистър Гагарин: „Това е една малка стъпка за отделния човек и една гигантска стъпка за православното човечество!“
„Роналд Рейгън печели „Оскар!“
„Успешен тест на полската антиракетна система. „Те дължат предимството си на пленените руски и немски специалисти“, посочва коментатор от Пентагона.“
„В ранните часове на 22 юни китайски танкове пресякоха финландската граница.“
„Ацтекската империя прсодължава да укрепва източната си граница. Вождът Поразяващата длан осъжда продължаващия персийски империализъм в Африка.“