Средновековните оръжия - лекция и демонстрация на група за исторически възстановки "Чигот"

Група за исторически възстановки и каскади “Чигот” (от старобългарски  чигот –гвардеец, мечоносец) съществува под това име от месец януари 2005г., но членовете й участват в публични изяви от август 2004г. Групата се занимава с възстановка на облекло и въоръжение от периода на Второто Българско царство (12-15в.), с историческа фехтовка и с изнасяне на средновековни представления. По-голямата част от оборудването си членовете на “Чигот” правят сами, ползвайки за образец археологически находки и различни исторически източници.
Представители на групата запознаха гостите на АКВАЛОНИЯ 2006 с разнообразието от оръжия и бойни техники през Средновековието, облечени в костюми от епохата. За илюстрация на лекцията бяха ползвани както нагледни демонстрации, така и исторически извори.

„Воинско снаряжение и въоръжение в средновековна Европа”

Цветин Апостолов

група за исторически възстановки и каскади “Чигот”

 

1. - Рицар и рицарство – същност на воинската класа, умения, качества.

По всяко време и във всички култури на Земята, войнската класа винаги е заемала ключово място в социалната структура – било то при първобитно-общинският строй, феодална Япония или Китай или средновековна Европа. Самураите, болярите, хускарлите и рицарите винаги са били определящи за обществото, защото те са водещите фигури в това общество, а и много често те самите са дефиниция за него.  

При споменаване на думата “рицар”, в мислите на съвременният човек, най-вероятно, ще изкочи една от двете представи. Първата, романтичната, на възседналият бял кон мъж, облечен в блестящи доспехи и с развята буйна коса, чиято единствена цел в живота е да бленува и въздиша по своята Дулсинея. Другата, най-вероятно ще е насадената ни от многото холивудски недоразумения, представа за грубианинът, който не се е къпал от няколко месеца и който свален от коня на земята е напълно безпомощен поради техката си броня. Всъщност и двете представи са забележително далеч от истината. Рицарите са били интелигенцията на средновековното общество – за тях е била задължително да четат и пишат, да владеят математика, латински, да могат да пишат поезия и проза. Същевременно те са били вещи в стратегията, дипломацията, военното дело и бойните изкуства, а ценността им като бойна единица е добре позната – ефектът на тежката ударна конница или пехота е добре познат на всички. От друга страна, те са били съвсем обикновени хора, със своите стремежи, положителни и отрицателни качества. И понеже за всичките аспекти от техният живот може да се дискутира с дни, ще се ограничим  само до военния им живот.

Въпреки факта, че в западната цивилизация военната традиция съществува от близо 3000 години, тя е пренебрегвана в изследванията на повечето историци и академици. Историята на европейското въоръжение и снаряжение е еволюираща поредица от нововъведения. С развитието на нови оръжия, се развиват нови методи за тяхното използване и нови контриращи защитни средства. Тези скокове в развитието пък, от своя страна, водят до още по-нови дизайни. Чрез изучаването на историческите системи за използването им, стигаме до най-пълното разбиране на това, защо са конструирани именно така. Същевременно вадим и изводи за малко познатите бойни изкуства от тези епохи.

  

2. - 11 – средата на 13 век

Условно погледнато, историята на европейското средновековно въоръжение се разделя на два периода – т.нар. епоха на ризницата – до втората половина на 13 век, и периода на кованата броня – края на 13, края на 15 век.

Може би, преди да започнем да говорим за тези периоди, трябва да уточним както представляват тези начини на защита.

Плетената ризница е позната от античността – още римските легиони са я използвали масово. (1-1) Представлява, да го наречем метален текстил, изработен от хиляди железни халки, свързани помежду си. Всяка от халките при затварянето си е нитована, за да се увеличи здравината и. Стандартната европейска плетка за ризница е т.нар. 4 в 1, т.е. при изплитането, 4 халки влизат в една.

С развитието на технологиите през средновековието и с добива на все повече и по-качествена стомана, в Европа постепенно се развиват и внедряват н.нар. ковани брони (1-2).

 

 2.1 – защитно снаряжение – шлемове, ризници, щитове.

В първият период, както подсказва и наименованието му, защитното въоръжение се състои изцяло от ризница. Единствената защита изработена от метална плоча е шлемът. (1-3) Ето тук виждаме фрагмент от гобленът от Баю, изработен няколко години след битката при Хейстингс през 1066. Както се забелязва, войските от двете страни – и нормани и сакси, са защитени от дълги до колената ризници, а на главите си носят конични шлемове, които са снабдени със защита на носа – (1-4). Ето и още един фрагмент от същия гоблен (1-5).  Воините са въоръжени с едноръчни прави двуостри мечове, копия и едноръчни и двуръчни брадви. Щитовете им са капковидни и кръгли.

(1-6) Ето и съвременна възстановка на нормански рицар от края на 11 век. Както се забелязва, снаряжението не се е променило много. 

Ризницата е добро защитно средство срещу разрязване, но бивайки гъвкава, не предпазва добре от самата тежест на удара. Затова под ризницата задължително се носи дебела подплатена дреха, наречена гамбезон или акетон. Тя е изработена от 8 до 12 слоя ленен плат и целта и е да омекотява силата на удара.

(1-7) Близо един век по-късно, в края на 12-ти, виждаме не качествено, но количествено изменение. Ризницата е с дълъг ръкав и защита на дланите, въведени са и крачоли, защитаващи краката. Шлемът е от по-различен тип – т.нар. потхелм – тук със защита за цялото лице. Щитът е отново капковиден, а тук добре се вижда и начинът му за закрепване.

Подобно е било снаряжението и на латинските рицари от битката при Одрин през 1205. Противно на повечето очаквания, един такъв пълен костюм не тежи много – около 23-25 килограма, което разпределено равномерно по тялото на трениран боец не е много.

(1-8) Около 1250 година се забелязват първите наченки за качествено изменение на бронята. Появява се кована защита за краката и коленете, а потехлмът е еволюирал до барелхелм, който вече покрива цялата глава. Усилената защита е провокирала и изменение във въоръжението – използват се боздугани, които са доста рядко срещани преди това. Също така, появява се и меч с по-дълго острие и с дръжка, която може да се държи с две ръце. Този меч е известен с названието меч за ръка и половина – т.е. меч, който може да се използва както с една, така и с две ръце. Този тип остриета ще се използват все по-нашироко през следващите столетия, постепенно превръщайки се в предпочитан от благородниците тип.

(1-9) Ето и няколко миниатюри от библията на Макиежовски, написана и илюстрована около 1250. (1-10)

 

3. - Средата на 13, средата на 15 век.

(2-1) Около 1300 година, все повече метални плочи подсилват ризницата на ключови места. На торса запозва да се облича т.нат. коут ъф плейтс, който представлява метални плочки, зашити от вътрешната страна на текстил. Използват се и прости нараменници – алиети, както и капачки на коленете и лактите.

(2-2) В края на 14-ти век, виждаме все повече ковани елементи и все повече отстъпване на ризницата. Нагръдник покрива торса, раменете са защитени от нараменници – спаулдерс. Краката и ръцете са защитени изцяло от плочи. Появяват се също така и артикулираните ръкавици. Започва да се използва и нов тип шлем – басценетът със типичното си забрало. Поради това, че някои елементи, изработени от ризница, са заменени с ковани, теглото на един такъв костюм нараства незначително – типичното тегло е около 28 килограма, а ставите на бронята са изработени по такъв начин, че ограничаването на движението е минимално.

(2-3) Ето и една снимка на оригинална германска броня от около 1400 година.

(2-4) И на шлем – басценет от същото време.

Към средата на 15 век, се оформят две школи в развитието на бронирането – германската и италианската.

(2-5) Италианската школа, известна още като миланска, се отличава с по-облите и прости форми и без флутиране на повърхността. Типичен за италианският дизайн е шлемът италиански салет или наричан още барбут или селада (2-6). Той е, така да се каже леко, залитане към античността и на пръв поглед доста прилича на елинският коринтски шлем.

(2-7)В същото време, германската школа се отличава с елегантния си силует и същевременно богато декориране на повърхността на бронята с флутиране. Този костюм е принадлежал на Сигизмунд Тиролски, а по-късно е носен от император Максимилиан. Германците използват изключително елегантният, според мен, германски салет или шалер (2 -8). Ето още един германски костюм от втората половина на 15-ти век, заедно с бронята за коня (2-9). 

 Оръжията на рицаря са доста разнообразни и изменящи се според еволюцията на бронята.

Едно от основните оръжия на бойното поле винаги е било копието. В средновековието то непрекъснато се променя – от сравнително късото копие през 11-12 век, което е способно на сечащи, както и на мушкащи атаки, до дългата късносредновековна пика, предназначена почти изцяло за мушкане.

По време на битка са се използвали брадви, боздугани (2-10), бойни чукове (2-11), флейлове (2-12), както и множество дълги оръжия (2-13). Но само едно оръжие може да се нарече оръжие символ на епохата и това е мечът.

Мечът е оръжието на благородника. Едно скъпо оръжие, което е много трудно за изработка и затова е символ за благосъстояние. Противно на повечето мнения, европейският меч е едно бързо, леко, остро и повратливо оръжие. Тежестта на едноръчен меч рядко превишава 1300 грама, при дължина от 1 метър. Мечът за ръка и половина, например, много рядко тежи повече от килограм и половина, при дължина 120 сантиметра.

 5.1 – Описание на бойното изкуство – корени

Въпреки, че в съвремието терминът „бойни изкуства” е общо взето синоним на „азиатски бойни изкуства”, в Европа от столетия съществуват изключително развити и потентни бойни системи. Преди средата на 15 век и развитието на гражданската класа в Европа, тези системи са насочени главно към използване на бойното поле и по време на турнири и единоборства между арстократи. За разлика от съвременният термин, тези фехтовални системи не се отнасят само към боя с меч, а включват всички възможни оръжия от времето си, включително и невъоръжен бой. Терминът „фехтовка” произлиза от немският глагол „фехтен”, който означава „сражавам се”.

От около средата на 12-ти век насам, в Европа съществуват професионални инструктори по фехтовка. Много от тези инструктори, или наричани още „майстори”, се превръщат в широкоизвестни международни експерти. През годините, те издават стотици богато илюстрирани и детайлни ръководства, които разкриват техните систематизирани и сложни бойни методи. Популярният мит за недодялани рицари, несръчно въртящи груби и тъпи мечове, докато се тътрят под тежеста на броните си бива разбит в момента, в който се разлистят тези ръководства. Недвусмислените рисунки, показват тренирани войни, изпълняващи сложни техники с брутална ефективност със или без броня, на кон или пеша, срещу един или няколко противника.

Днес, тези ръководства служат за основа за възстановяването на тези воински традиции от доста ентусиасти от целият свят.

 

5.2 - Системи в Европа

От средновековна Европа са достигнали до нас няколко бойни системи – германска, италианска, английска, френска и испанска, като най-добре запазени и с най-много оцелели ръководства са германската и италианската. Сведения за подобни системи се срещат в цяла Европа, включително и източна – днешна Украйна и Белорус. Принципите, заложени в тези системи, са общо взето еднакви – различията са в детайлите на някои от техниките. Това, заедно с факта, че по нашите земи са се използвали оръжия, идентични на тези от западна Европа, предполага извода, че и българската система е била принципно аналогична.

 

5.3 – Германска система – източници, ръководства, майстори. Същност – оръжия.

Малко по-подробно представяне на германската система, което ще представим след малко чрез демонстрация.

(3-1)Най-ранното запазено ръководство по тази система, е от средата на 13-ти век. То е написано от неизвестен германски майстор, съхранява се в Лондонският Тауър и е известно с инвентарният си номер – Манускрипт 1.33. Ръководството се занимава с едноръчен меч и малък щит – т.нар. бъклър. (3-2)

Следващият известен майстор е Лийхтенауер, живял в началото на 14-ти век, от чиито ръкописи, за съжаление, няма нито една оцеляла бройка. Всички по-късни майстори, обаче, се основават на неговите творби. От края на 14-ти век са запазени ръкописите на Ханко Дьобингер.

От 15-ти век са запазени ръкописите на Ханс Талхофер (3-3 3-4 3-5 3-6), Сигмунд Рингек, Петер Фон Данциг (3-7), Ханс Лекухнер, Паулус Кал, Кристиан Егенолф(3-8), Мертин Зибер и други, както и анонимните ръкописи Голиат (3-9 3-10), Гладиаториа, Кодекс Валерщайн (3-11), Кодекс Гуелф и др.

Малко известен факт е, че големият немски художник Албрехт Дюрер е излюстровал едно такова ръководство в началото на 16-ти век (3-12 3-13 3-14). От този век са и работите на Паулус Хектор Майр, Йоахим Майер (3-15), Йорг Вилхалм, както и редица анонимни ръкописи.

 

5.4 – Ръка и половина

1-1

 

1-2

 

1-3

 

1-4

 

1-5

 

1-6

 

1-7

 

1-8

 

1-9

 

1-10

 

2-1

 

2-2

 

2-3

 

2-4

 

2-5

 

2-6

 

2-7

 

2-8

 

2-9

 

2-10

 

2-11

 

2-12

 

2-13

 

3-1

 

3-2

 

3-3

 

3-4

 

3-5

 

3-6

 

3-7

 

3-8

 

3-9

 

3-10

 

3-11

 

3-12

 

3-13

 

3-14

 

3-15