Средновековна епоха


Археологическите паметници от Кюстендил и района предлагат ценни данни, имащи пряко отношение към въпросите, свързани с изясняването и доуточняването на редица проблеми от средновековната българска история. Обхващащ част от югозападните предели на българската държава, този регион споделя в основни линии нейната историческа съдба и същевременно се отличава с някои особености в своето развитие. Районът просъществува в пределите на българската държава в продължение на два века и половина. През останалото време се намира в пределите на Византийската империя (края на VІв. - средата на ІХв.; ХІ – ХІІ в.) и Сръбската държава (края на ХІІІ – средата на ХІVв.), а от 1372г. попада във васална зависимост от султан Мурад І.
Административен, стопански и военен център на областта през средновековната епоха е град Велбъжд, който възниква на мястото на антична Пауталия. Най-рано името му е засвидетелствано в грамота на византийския император Василий ІІ от 1019г. През последната четвърт на ХІVв. градът е столица на княжеството на братята Йоан и Константин Драгаш.
Археологически разкопки на средновековни паметници са извършени в гр.Кюстендил, с.Невестино, с.Горановци, с.Ръждавица и гр.Дупница. Фрагменти от средновековни глинени съдове са намерени и при разкопките на късноантичната Германия (дн.Сапарева баня ). Най-много обекти от този период са изследвани в границите на Архитектурния и археологически резерват “Пауталия-Велбъжд”
Средновековни селища са локализирани при с.Невестино, с.Ваксево, гр. Сапарева баня, с.Николичевци, с.Ръждавица, с.Горановци, с.Сушица и с.Жеравино (общо 8). Крепости са засвидетелствани в Кюстендил, с.Граница, с.Ръждавица, с.Долно уйно, с.Драгойчинци, с.Пастух, гр.Бобошево, с.Стоб и гр.Дупница (общо 9). Некрополи от това време са известни от Кюстендил, с.Николичевци и с.Ръждавица. Сравнително голямо е числото на запазените средновековни и късносредновековни църкви в района -34. Сред най-забележителните паметници се нареждат църквата “Св. Георги” в кв. “Колуша”- гр.Кюстендил, църквата“Св. Никола” в Сапарева баня, църквите “Св. Тодор” и “Св. Димитър” в Бобошево, църквата в с. Мърводол.
В археологическите проучвания на средновековни обекти в Кюстендил и района вземат участие изтъкнати български учени, сред които академик Йордан Иванов, ст.н.с.д-р Живка Въжарова, проф.Стамен Михайлов и др.

Илюстрация:
1. Kарта на Велбъжд и територията на града (по Й.Иванов )
2. Църква в с.Мърводол.
3. Църква “ Св. Никола” гр. Сапарева баня
4. ” Св. Димитър”, стенопис от църква “ СВ.Димитър” край гр. Бобошево.